It's almost time

Остават броени дни, до заминаването ми, за Анкара.
Още от вчера, понеделник, чуствам, как дните ще се изнижат ей така и вече си се представям как летя.
Има още куп неща да се свършат преди това, а аз даже незнам, откъде да почна.
Освен, подмяна на летния гардероб, трябва да правя и подмяна, вътре в себе си.

Моята year off, почти приключи. Почти 8 месеца, прекарах, живеейки в Хасково. Това е доста време, както и да го погледнем.
Обръщайки се назад, мога да кажа, че можеше много повече неща да свърша, много повече да науча, от това, което постигнах. Но бързах, нещата да се изнижат, year off-a, да свърши и да поема по пътя на учението abroad.
Е, това е на път да стане, а с толкова много пришпорване, май съм задвижил твърде бързо нещата. В момента опитвам да забавя темповете, да наваксам в field-овете, където не съм толкова добър, но времето не чака.
Вече чуствам как се рея, между облаците и как самолета се приземява. Не ми остава никакво време. Толкова енерция съм насъбрал от преди, да тръгна, да замина, че не мога да я спра в момента, даже и да ми се иска.
Чуствам с каква огромна скорост, събитията минават. Ще кажа Чао, на хората, които бяха до мен, тези месеци. Ще мина още веднъж, по познатите ми улици на града. Ще погледна назад, за да видя, какво ще оставя в Хасково.

Надявам се, престоя ми, abroad, да е положителен. Ben казва, че даже и да е отрицателен или да не ми допадне толкова, пак ще е experience. Ще помъдрея, ще има growing up.
Вече летя..
Няма нужда от стягане на багаж, тъй като той е винаги стегнат. Винаги готов, да тръгна.
А когато опцията ми се дава, да замина, се чудя как да забавя събитието и къде да разопаковам нещата.
Може би е страх от неизвестното. Може би съм свикнал вече с нещата, около мен, тук в Хасково, и не искам да се променят.
Но връщане няма. А времето тече страшно бързо..